Нели Куцкова
Нели Куцкова | |
юрист | |
Родена | |
---|---|
Учила в | Софийски университет |
Нели Петрова Куцкова е български съдия и обществен деятел. Нели Куцкова е бивш председател на Съюза на съдиите в България, бивш член на Висшия съдебен съвет, както и кандидат за вицепрезидент на Петър Стоянов на изборите 2001.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Нели Куцкова е родена на 21 юни 1957 в гр. Априлци. През 1976 завършва Немска езикова гимназия, а през 1981 право в Юридическия факултет на Софийски университет. Омъжена е за архитект и има син. Говори немски, английски и руски език [1].
Съдийска кариера
[редактиране | редактиране на кода]Нели Куцкова е дългогодишен съдия, специализираща гражданско право. Нели Куцкова започва съдебната си кариера през 1982 в Софийски градски съд като стажант-съдия, през 1984 става младши съдия към същия съд, а в периода 1986 – 1991 е районен съдия в Първи районен съд в София, негов заместник-председател и председател. Следва кариерата ѝ в СОС и САС [2].
Тя е била дългогодишен председател на Софийския окръжен съд [3][4], а по-късно е член-съдия в Софийския апелативен съд [5][6].
Правна и обществена дейност / политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]ССБ
[редактиране | редактиране на кода]Основател е и председател на Съюза на съдиите в България.
Нели Куцкова е сред основните инициатори, основатели и една от най-видниге фигури на Съюза на съдиите в България [7] – професионална организация на съдиите в България, създадена през 1997 [8]. Нели Куцкова е втори председател на ССБ (2003 – 2007?), като наследява на този пост от съдия Капка Костова (1997 – 2003). След това е говорител на ССБ и председател на Правно-етичната му комисия [9]. Куцкова има големи заслуги за изграждането и укрепването на ССБ и утвърждаването на съюза като най-авторитетната съдийска организация и основен фактор в областта на съдебната реформа. Нели Куцкова, като представител на ССБ, е основен опонент на Бойко Борисов в моментите, когато той, в качеството си на главен секретар на МВР (а също и по-късно като министър-председател), опитва да държи съда отговорен за провалите в борбата с престъпността – период, известен с емблематичната фраза „ние ги хващаме, те ги пускат“ [10].
ПИОР
[редактиране | редактиране на кода]През 1994 заедно с четири други видни съдии и обществени деятелки – Миглена Тачева, Душана Здравкова и Капка Костова Куцкова става инициатор за създаване на Правната инициатива за образование и развитие (ПИОР). ПИОР е една от ранните български неправителствени оганизации, работещи в областта на съдебната реформа и върховенството на закона. В края на 90-те инициаторките на ПИОР поемат по свой път като организацията окончателно премества фокуса на дейността си в гр. Варна и се оглавява от Миглена Тачева.
Зам.-министър на правосъдието
[редактиране | редактиране на кода]От 12 февруари 1997 до 20 май 1997 Куцкова е заместник-министър на правосъдието в служебния кабинет, оглавяван от Стефан Софиянски (министър на правосъдието е адв. Хараламби Анчев).
Член на ВСС
[редактиране | редактиране на кода]Нели Куцкова е член на Висшия съдебен съвет от 16 декември 1998 до 16 декември 2003 [11]. Тя е говорител на съвета и в това свое качество Куцкова е основен застъпник за реформирането на съдебната система. През 2003 Куцкова съинициира безпрецедентния призив на ВСС към тогавашния главен прокурор Никола Филчев [12] да подаде оставка от поста си.[13], който остава на поста си, но този епизод се помни със смелостта [14] на инициаторите.
Кандидат за вицепрезидент
[редактиране | редактиране на кода]На изборите за президент на Република България през 2001 Куцкова се явява като кандидат за вицепрезидент и подгласник на президента Петър Стоянов. След загубата на изборите Куцкова се връща към съдийската си кариера. Заедно с Блага Димитрова, Ирина Бокова и Маргарита Попова кандидатурата на Куцкова е един от случаите в българската политика, в които някоя от основните политически сили издига жена за кандидат-вицепрезидент.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ биографична справка, архив на оригинала от 20 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080720080019/http://www.obshtestvo.net/content/view/72/3/, посетен на 9 ноември 2009
- ↑ биографична справка, архив на оригинала от 20 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080720080019/http://www.obshtestvo.net/content/view/72/3/, посетен на 9 ноември 2009
- ↑ страница на СОС, архив на оригинала от 26 януари 2020, https://web.archive.org/web/20200126211228/http://sofiadc.court-bg.org/, посетен на 3 март 2021
- ↑ интервю с нея в това ѝ качество относно ранните етапи на съдебната реформа у нас[неработеща препратка]
- ↑ Страница на САС, архив на оригинала от 8 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091208055352/http://acs.court-bg.org/, посетен на 9 ноември 2009
- ↑ Интервю с нея в това ѝ качество отн. скандала „Пенгезов“, архив на оригинала от 24 август 2011, https://web.archive.org/web/20110824072544/http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=12367, посетен на 9 ноември 2009
- ↑ Страница на ССБ // Архивиран от оригинала на 2009-11-16. Посетен на 2009-11-09.
- ↑ Устав на ССБ // Архивиран от оригинала на 2009-10-18. Посетен на 2009-11-09.
- ↑ Организационна структура на ССБ // Архивиран от оригинала на 2010-11-15. Посетен на 2009-11-09.
- ↑ Интервю на Куцкова и Борисов[неработеща препратка]
- ↑ Състав на Съвета 1998 – 2003 на страницата ВСС // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2009-11-09.
- ↑ Мрачната роля на Н. Филчев беше припомнена и осъдена с решение на Съда по правата на човека в Страсбург, архив на оригинала от 13 ноември 2009, https://web.archive.org/web/20091113201922/http://capital.bg/show.php?storyid=810930, посетен на 9 ноември 2009
- ↑ Съобщение за решението на ВСС
- ↑ Съдийки, гледащи дело сещу законността на избора на Филчев за главен прокурор, ползват охрана[неработеща препратка]